Винаги съм имала самочувствието на модерна и самостоятелна жена, която сама може да се справи с всички трудности в живота. Изградих си здрава психика, финансова стабилност и вяра в мотото: „по- добре сама, отколкото зле придружена“.

Въпреки това, когато преминах 30-те, някак си съвсем естествено аурата ми закрещя, че има нужда да се свърже с друга аура и тогава съдбата ми подари един прекрасен, здрав, не дотам фин, но много мъжествен екземпляр. Естествено, че законите на еманципацията му дадоха червен картон, но в живота ми надделяха традиционните правила и започнах да се ползвам (при това с удоволствие) от облагите на брака.

Пет години след началото на моята връзка имам усещането, че тя ще е до края на живота ми и все още нямам необходимост от освежаване на техническата част. Намирам, че няма нищо по- интересно от скучния семеен живот, в който вечер приготвям калоричен аламинут, хапваме го сред  разговори за това как е минал деня ни и после се отдаваме на любимите си удоволствия – аз пред телевизора с вечерните шоа, а той пред монитора с филми със самолети, танкове и природни катаклизми.

Щастлива съм! Най- после и аз съм като всички!

Розовото в живота ми обаче леко избледня, когато разбрах, че отново съм демоде. В един момент се оказа, че всички мои приятелки са разделени, разведени или живеят в непримирими скандали със своите половинки. На традиционните ни момичешки срещи, установих, че разводът вече се приема като „единственото спасение за жените“. Той отдавна се е избавил от неморалния имидж, съпътстващ го през комунизма, а с определението „разведена“ вече се закичват съвременните мъченици.

Започнах да събирам историите на моите приятелки:

Ралица- Забременяла, омъжила се, той не изкарвал достатъчно и в крайна сметка се прибрал при майка си, без да поеме отговорност към детето.

Никол- Красавица, свързала се с градския плейбой. Той бил перфектния съпруг, но след година се върнал към старите си навици, които се свеждали до жени, жени и още няколко жени.

Виктория- Мила, спокойна и нежна девойка. Срещнала – мил, спокоен и нежен мъж…Толкова нежен, че предпочитал единствено компанията на други мъже.

Даниела- „Бракувала“ се за ученическата си любов. Омръзнали си. Тя срещнала друг, който приел и детето й, но повече никога няма да се обвърже с подпис.

Елена- …Просто не може да издържи само с един мъж. Не е „лека жена“, но все не попада на някой, който да я задоволи напълно.

Всички мои приятелки приемат с възторг идеята за „едно ново начало“ и слушат с недоверие мълчанието ми за несгодите в моя брак.

Всъщност историите на „съвременните мъченици“ ме накараха да се замисля, дали наистина няма пренареждане на ценностите и кое се приема за нормално в днешно време. Ако силата на мнозинството е тази, която диктува тенденциите, то това означава, че „разведена“  е официалния статут на жената на 21-ви век. Явно за днешните амазонки е много по- интересно да търсят едно и също в различни обекти, отколкото да преоткриват всеки ден един и същи човек.

А жените наистина искат едно и също- сигурност, грижа, пари, топлина. Мъжете са готови да им ги дадат срещу: вкусна вечеря, уют, вярност и възпитание на децата. И двете страни са наясно с търсенето и предлагането, но явно и двете страни не са готови първо да дадат, за да получат.

Разводът е този прозорец за жените, който се отваря след затварянето на брачната врата. През  прозореца те преминават, за да се срещнат с нова надежда, нова тръпка, нова любов…В пространството между старата и предстоящата връзка жената се чувства отново млада, ухажвана, избираща…Разведената жена явно е по –мъдра, по- опитна и много любопитна към изненадите на  „отворения прозорец“.  Дали и аз искам да премина през него?!

 Не!

Може би шях да се изкуша, ако преди години (като млад журналист) не бях правила интервю с известна дизайнерка- красива жена, с два брака зад гърба си и настояща връзка с много по- млад мъж. Попитах я дали най- после е щастлива. Тя ми каза: „мило момиче, в крайна сметка всички мъже се оказват с миризливи чорапи“. http://jenana33.co.cc 

 

 

 

къде в цялата тази бъркотия е мястото на децата и дали е интересно и тяхното мнение по въпроса?

землянките на твоите приятелки са без прозорци.
те никога няма да имат къща с прозорци.

Еманципацията такова мамата на пейзажа и принуди повечкото слабохарактерни мъжкополови индивиди да преминат на другия бряг, та на първо време нужно ли е чак такава еманципация? Това в къга на шегата естествено, и аз имам няколко такива приятелки - разведени. НЕ искам да им казвам "нали ти казах", тъпо е и ще си спестя упреците. В крайна сметка всеки си намира капачето. Ако не си го намери, значи трябва да си одялка малко ръбчетата т.е. критериите.
И ако Ви интересува, от мъжка гледна точка е достатъчно вярност и уют, на толкова неща се нагледах, че честно това е единственото желателно.
Поздрави за откровеното мнение.

Благодаря за Вашето мнение! Но честно казано, понякога се чувствам като аутсайдер, заради това, че имам прекрасен мъж, невероятен син и съм щастлива в брака си! Другите ме гледат като жена без опит...А аз просто съм намерила половинката си!

Здравейте,
мнението ми в никакъв случай няма за цел да поставя нещата от тази гледна точка - жената, като аутсайдер. Напротив, имам в предвид следното: напоследък имам чувството, че в стремежа си към еманципация, жените се опитват да се превърнат в мъже и до някъде успявайки, създават комплекси в част от мъжкото съсловие и което е по-важното губят женствеността си. Точно това, че някои жени приличат повече на мъже е отблъскващото в еманципацията за мен. Нямам против една жена да се грижи за каквото реши и да се държи както й харесва, но на мен не ми допада идеята хубава жена, която бих ухажвал да се наложи да пренебрегна заради не дамско държане. За мен е правилно всеки да си има излъчването и поведението, мъжете - джентълменски, а жените - дамски.
Приятно ми е да водим тази дискусия, и аз се вълнувам от тези въпроси, и надявам се не досаждам с "бъбривоста" си.
Поздрави и хубава вечер.

Можеш да твърдиш със сигурност,че си си на,ерила половинката след като поживееш поне още 20- тина години с него.Дотогава,другите ще знаят за живота и мъжете доста повече от теб.не се сърди ,ако един ден се събудиш озарена от едно друго хрумване.

Напълно съм съгласна с Вас! Нещо повече, мисля, че донякъде причина за големия брой разведени двойки е именно в тази "размяна на местата" в семейството. Мъжете обвиняват еманципацията, жените - кризата, която някак си "смачка" силната половина на човечеството. Мисля си, че при най- малката трудност една млада двойка е готова по- скоро да се раздели, взаимно обвинявайки се, вместо да си поговори откровено и да разреши заедно проблема. Аз обожавам историите, които моите баба и дядо са ми разказвали- как им е било трудно, как са спестявали, за да имат дом, как дядо е работил до късно, а баба го е чакала в тъмното, за да вечерят заедно... Мислите ли, че е възможно това да се случи в днешно време, когато разделите са толкова лесни...колкото са лесни и жените, а и мъжете?!

Добър да е денят Ви, Уважаема Джема Рей!
Отваряте много трудна и съдбоносна за децата тема!
Радвам се за Вашето "НЕ"!
Баща съм на две дъщери с по две деца.
Ревнив и строг баща бях, докато се дипломираха.
После станах слушател, но за бъдещето им и помощник за децата им.
Живеят отделно от нас, всяка с мъжа си и децата си. Редуваме се с бабата, всеки при всяка и се разменяме, за да не прекаляваме с помощта ни.
Голямата от 16 години е с мъжа си, а малката от 9 години.
Дали всичко е безпроблемно?
Не, имало е и проблеми, но винаги съм ги изслушвал и при тяхно разрешение, съм си казвал мнението- "... харесваш си роза, можеш да я откъснеш, радваш и се, сменяш и водата, но идва време и умира, а можеше да я извадиш с почва, да се грижиш и постоянно да те радва с цвят и аромат...".
Колкото и да сме пораснали, винаги обичаме приказки, така постъпвам с тях, със зетьовете и с внуците.
Разказвам им за заниманията си в градината, но поуката е тяхна, ако я приемат.
Всички сме различни и имаме право на Свободна Воля!
Но!
Посаждаме дръвче, то расте, но отивам с ножица и изрязвам страничните клонки, за да не се превърне в храст.
Добре, дървото пораства, отрупано е с цвят, но вземам пръчката и обрулвам част от цветовете, защото от много плод ще се счупят клоните.
Дали ще продължи идилията , нямам представа, не сега се радвам на 4-те внучета, които са здрави и са с мама и татко.
Приятен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Четири внучета!!!! Да са Ви живи и здрави! Децата са най- хубавото нещо на този свят и това клише не е празно от съдържание! Много искам да чуя различни мнения относно това как " да извадиш розата с почва, как да се грижиш за нея и постоянно да те радва". За мен всъщност това е изкуството на любовта, което сякаш убягва на съвременните хора.

Хареса ми стилът в текста... Подходящ е за темата, липсват незрели напъни, чете се леко. Браво :)