Мила публико!

„Това, което разделя талантливите от успелите е якото бачкане!” – казал го е Стивън Кинг, който е бил толкова упорит в писането  на страховити романи, че е принудил съдбата да отстъпи. Стивън е един от най- четените автори в световен мащаб. Освен, че яко е бачкал, той е имал късмета да се роди в Америка. Да си успял в Америка, означава да си успял навсякъде.

В България обаче, колкото и яко да бачкаш, ставаш успешен само в твоя квартал, твоя град или най- много в „твоите“ 110 843  кв. км. Българските популярни личности (често от свян, често, защото пр-ите така са ги посъветвали) казват в интервютата си: „Какви звезди? Ние не сме звезди! В България няма звезди!“

Вярно е, че другите нации ни подценяват, но хайде да не го правим и ние! Защо (пък) да нямаме звезди?!

Може да сме малка държава, но талантите ни са големи. А напоследък и бачкат яко.

Въпрос на време е някой мастит продуцент да забележи наш изпълнител, актьор, режисьор, сценарист… Въпрос на време е някой българин да стане световно известен и да благодари на родителите си от сцената на kodak theatre.

През това време, нека подкрепяме нашите звезди (защото се разбрахме, че макар и малка държава, тук има много талантливи хора, които бачкат яко и ще ги наричаме „звезди“)?!

Нека да сме фенове, почитатели, запалянковци, обожаващи! Нека ръцете ни болят от  аплодисменти! Нека подаряваме цветя, плюшени играчки и се редим за автографи. Нека да плащаме за билети и да пълним залите, защото тези хора- нашите звезди- живеят заради нас! Те се обричат на това да ни забавляват, разсмиват и разчувстват, затова, мила публико, нека ги обичаме!

Защото, в крайна сметка, каквато ни е публиката- такива са ни и звездите.

А ние сме страхотна публика, нали?!