Много се забавлявам, когато по медиите подемат кампании за увеличаване броя на българското население. Разни там инициативи от рода на „Бебе на годината“, „Повече българчета за България“ … Конкурси в стил: хубаво, сладко, фотогенично, чаровно, усмихнато и тем подобни бебе… Както и най- красива майка, най- добър баща, та дори и помагаща баба.
Медиите организират подобни кампании, взимат едни пари от спонсорства на фирми или министерства и после се радват на добър рейтинг. Затрайват си една година, до времето на следващата Коледа, когато отново запяват същата песен.
Искам да се обърна към всички майки и да им кажа: Не раждайте в България! Не се връзвайте на измислени послания и повика на биологичния часовник. В тази страна българските майки са подложени на геноцид. В Република България трябва да си платиш, за да те допуснат до лечебно заведение, в което да родиш. После преминаваш през изключително унизителна процедура, след която евентуално, но не по- рано от месец ще получиш от държавата минимална парична помощ. От тази държава, която след 18 години, ще търси твоето дете, за да гласува на избори. И тогава ще е готова да му даде мило и драго, за да пусне „правилната“ бюлетина.
Същата държава, бидейки грижовна, е скалъпила смешен пакет от здравни грижи за бъдещата родилка. Обикновено гинеколозите „издумкват“ двата полагащи се по здравна каса ехографски прегледа още в началото на бремеността, за да имат основания да си поискат пари при следващи посещения. Гинекологът се сърди и тръшка, ако избереш да родиш на друго място, а не в неговата клиника, или в клиниката на негов приятел, защото вече узакониха рушвета към лекарите под формата „ избор на екип“.
Колкото и щастлива майка да си, не е възможно да не те впечатлят цените на детските дрехи, обувки и играчки. Казваш си- добре, нищо, че са толкова скъпи, важното е да са качествени! Купуваш и установяваш, че са произведени в Китай. Е, колко качествени може да са?!
В този или следващ момент ти става адски смешно от напъна на някои министри, които обясняват как майките били защитени и няма друга толкова социална и грижовна държава като България. Всъщност от смях чак ти се плаче, защото се сещаш как уволниха без последствия бременна колежка, а теб те осигуряваха на минимална заплата. Ха гъкнеш- ха са уволнили и тебе!
Но понеже искаш най- доброто за детето си, а най- доброто се купува с пари, решаваш да го дадеш на ясла, а ти самата да се върнеш на работа. Вече разбираш, че само по филмите има големи семейства с по три деца, куче, къща с ливада, добре заплатен баща и отдадена на децата майка. Искаш поне малко да си като по филмите и да натрупаш капитал за мечтите си и … Хоп- проблем! Оказва се, че в България, тази държава, която е много социална, грижовна и никъде другаде няма толкова удачни политически решения; та оказва се, че в тази държава не може да запишеш детето си на ясла или градина, ако не е месец септември! Просто няма прием! От миналата година! Твоето майчинство може да свършва през май, но трябва да намериш къде да тикнеш детето до септември, защото така са казали държавниците.
Навиваш едната баба да гледа детето ти до есента, за да може ти да се върнеш на работа. Нямаш търпение да се видиш с колежките. И те нямат търпение да те видят, най- малкото за да разберат къде ще те „бутне“ шефката. Не се притесняваш, защото си си вършела съвестно работата, изпълнявала си служебните задължения и си се примирявала с ненарастващата си заплата. Чакаш с нетърпение да седнеш на старото си бюро, а тази, която е дошла по твое заместване да ти го върне. Не става така. Новата се е окопала здраво. Тя или е родила отдавна или се заклева, че няма скоро да роди. Тя не е майка, но има работа. Твоята работа. И изобщо не й дреме, че ти имаш законни права. Не само, че не й дреме, но е успяла да стане приятелка с шефката ти ( нещо, което ти не успя да направиш) и тя дори й дава по- голяма от твоята заплата.
Плачеш, обидена си, но си повтаряш ,че си щастлива, защото имаш най- безценното на този свят-детето. То пък се разболява. Лекарствата , също като дрехите, са много скъпи и решаваш да лазиш пред шефката, но да те върне на работа.
…. Всъщност- нито ще те върнат, нито ще те наемат на ново място, защото работодателите избягват жени с деца до три години.
Това е голата истина и ако още ти се ражда в България- поздравявам те! Аз го направих и не съжалявам!